▲Йеромонах Сефан ми показа отдавна изгубен кръст, документирал историята на манастира; самият той бил изгубен дълго време, докато не бил открит случайно в гората... на Кръстовден. Хм.

Когато разбра че снимките на Йоан Пусти са мои, човека ми каза поне пет пъти "Благословен да си и ти, и делотот ти".

Хубаво беше, чувствах се наистина приятно.

▲Типичен планински дувар.

▲Светици; черковата "Йоан Предтеча" е възстановена през 2001 г., след като е била ползвана за обор. Направи ми впечатление светицата в носия (самоубила се от нежелание да се ожени за турския ага, к`во да ви кажа).

▲Ангел, на стената на църквата. Обърнете внимание на откровено извънземната глава и съвсем несъразмерното тяло.

▲Рицари на Правия Кръст, над вратата; лицата отново са впечатляващи.

▲Ицее, Ицеее, агънце мило, опасявам се че гледаш в правилната посока, мойто дете... Ай хапни тревичка, да си доволно.

Милото пищя през цялото време; успя да се отскубне от връзката и избяга... с овчия си акъл... в кухнята... Е, като е рекъл Господ...