|
18-01-2007:
Първо действие
Срещнах някакви много
интересни хора. Бяха изкарали навън на улицата инструменти и
се лигавеха по някакъв оригинален начин - свиреха
Jay-Z и го смесваха с чалга
някаква, ама си го правеха, сякаш тази песен си е така
написана...
Хората ги заобикаляха със
забързана крачка и почуда върху лицата.
Аз пък застанах точно пред
тях и слушах с такова удоволствие, че чак се смях на глас.
Запознахме се, седнахме да
попием бири, да си поговорим, да се позабавляваме...
Записахме си номерата и се разделихме.
Първата ми мисъл на сутринта
беше - бахти суперяките хора, как се радвам че се
запознахме, я аз да се обадя да ги привикам за по едно кафе!
Почнах да ровча по джиесема
за номера на вокалистката, но не го намерих. Проверих и в
другия си телефон. И там го нямаше.
После си спомних двата
избягали от цирка слона. Хм.
Плеснах се по челото.
Ах, да ти мамичката поеба,
казах си, пак съм сънувал хубави сънища...
Антракт, в който съненият
ни герой каца в семейния ресторант и неадекватно дъвче
omlette du fromage, проклинайки
растящите си мъдреци; също и клетата съдба на харддиска си,
гръмнал за пореден път предишната вечер...
Второ действие
Та седя си и си хапвам
сладко-сладко, когато с ритник у баро влАат две пупици,
баце. От теа, с ланците и жесЕмтите, и с тумбАко напрЕде и с
оня глас, дЕка а много важно да го чуят от Мегданьо, та до
Кукурузу.
- Оу, сакаме две шкембета,
две бири, десет печени филийки, едни сърчица, едни
воденички, абе пръжоле, салате, сичко баце...
След поръчката му, която отне
доста време, той се огледа из залата и самодоволния му
поглед попадна на мен - един слаб, очилат, дъвчещ омлет
типаж на масата в ъгъла.
- Абе, бачка - каза той, с
поглед който казваше "глей сега къф лаф ша каам" - убаф ли е
омлетеца, а?
- Вкусен е - вдигнах рамене
аз.
- А...? А сакаш ли да ти
поръчам нещо?
(продължителна тишина; тук
зрителите се смеят дълго време)
- Вече го направи - отговорих
му.
Физиономията му замръзна
неразбиращо. Cannont compute.
"Току-що ми купи нов
харддиск, рекох си. Мерси много"...
|