01-11-2006:

Мирише ми на сняг.

И на бързия завършек на цяла епоха.

Не знам как е при теб, нито при него; подозирам само, че в Бахрейн е жега.

Но тук си мирише на сняг.

Едно непогрешимо ухание, говорещо за замръзнал нос, греяно вино с билки и туршия.

Казвам ви, мога да сверявам часовниците на синоптиците, грешка нямям. Посъветвах се с травмите си, и те ми казаха: иди си купи зимни обувки с шипове. Всеки момент снегът пристига.

Ще дойде плахо, ще настъпи смело и ще остане тежко.

(бел. арх. - За малко; после - втора есен; след последните климатични промени тия работи малко се поразмазаха, но аз поне си спомням как на първия учебен ден вече валеше сериозно. То хората, от които е зависело вече са измряли; тези, които ще пострадат най-много още не са родени, а тези, които трябва да бачкат за оправянето на положението са се засрамили.)

Абе при нас зимата идва. Дал съм ви 24-часово предупреждение, а всеки да се оправя според собствения си климат.

Де да знам, при ония в Бразилия сигурно е лято.