12-10-2006: Част 3: Бурята

“Summer rains, you can never prdict’em” – Eddy, “Ed, Edd ‘n Eddy”

Настроението идва внезапно – като неочаквана лятна буря. Приижда като черни облаци в три следобяд.

Пред тях птиците се разпръсват като хора (или обратното).

Страничният наблюдател ще вдигне рамене; ще изпусне през зъби едно “кофти” и ще побърза да се отдалечи, правейки наум списък с по-отдалечените подземни барове.

Ако видиш буреносните облаци да се задават оттатък планината, вече ще е прекалено късно.

Най-мъдро е да се скриеш.

Отначало не звучи като буря. Звучи като спокоен дъжд.

Привидно меланхолично.

Тъжно.

Избива на сълзи, както всеки дъжд.

Не е непоносим.

Всеки би могъл да преглътне без проблем няколко “атиеамаата” или “атаеаугазогнил”. Някои ще изтърпят дори “титуракуракосмясалнамакятиупуткятагноясала”.

Смели хора.

Но след вятъра и дъжда става сухо, тихо, студено, тежко и задушно.

После идва ръмженето. Веднага след него – гръмотевиците. Остри и резки.

Не е хубаво. По-добре да не стърчиш над тълпата.

Един уважаващ себе си синоптик би казал “очаквайте силни порои от псувни, захвърлени предмети и преобърнати маси. Избухванията се очаква да продължат, докато акомпаниращите ги групи не се намесят и успокоят урагана. Носете си топли дрехи и лично оръжие”.

Един също толкова уважаван водещ на новинарски блок би би призовал гражданите да се разпръснат към домовете си и да залостят вратите и прозорците. Не забравяйте и да прибирете децата си от яслите и училищата. Обръщение на министъра на вътрешните работи се очаква незабавно.

Не превключвайте канала, късно е.

...

С времето се свиква.

Дори става приятно.

Понякога вдъхновява.