01-06-2006: Враца, Първи юни, дванадесетият час.

Знаете как премина. Както всеки път.

Роти, равнис! Роти, мирно! На ре-мък! Оркестър, заря!!

После заря.

После заваля, както всеки път и тежката миризма на пушека от зарята бе изгонен от приятното и свежо ухание на озона.

Прекрасно.

Ботев все още си седи на площада и размишлява за свободата и саможертвата, окичен от венци и цветя.

Вали като из ведро... Природата жалее.

Тежко и горко на всички, които са горе на Околчица.

Докато завършвах това изречение се разнесе воя на сирените. Край. Всичко завърши за тази година. Довиждане, 60-ти (!) туристически поход, довиждане, поклонници!

Вечна памет на загиналите за свободата! Да живей България!

-

Ако сте въоръжени с добър интернет и желание, можете да видите зарята. 4:20 м, 50 MB.