|
|||||||||||||||
Св. Иван Пусти е (не)известен с постниците си. Малкии недостъпни дупки в скалите, далеч и високо над манастира, тези постници са уникални - още се спори в какъв мащаб, то никога нищо не се знае - и са давали убежище на монаси, гладували с месеци в тях. (Следващия път: случая с иконата в постницата и чудодейната й поява) ВНИМАНИЕ! Постниците са наистина, ама наистина опасен район, в който ходенето без водач си е самоубийство. Тесни кози пътеки, остри скали, свличаща се неочаквано под и над теб почва, силен вятър, гъста гора и храсталак, както и змии, са част от нещата, които пазят това място. Има ги разбира се и иманярите. И контра-иманярите.
G, за кво говориш бе, кви са тия неща? За иманярите, които дупчат или са дупчили в околността. Мълчаливи и мрачни хора, които при неизказани обстоятелства променят отношението си към това Място. Хора, които Пазят. Да ви разкажа история? Не мога!! Те не говорят за това. Само вдигат рамене и казват, че това място е специално. Но остават там, грижат се за манастира и пътеките (тоест скриват ги). Любопитно, нали? Звучи като приказка? Знам. И е така.
Исторически богат район е толкова близо до истината, колкото моята снежна котка прилича на Сфинкса. При последните порои, отмили горния слой на почвата, от земята стърчаха стрели, копия, подкови, бяла, черна, сива, червена и каква ли не керамика, артефакти създадени от всички, кръстосвали земите ни в миналото. There are fields, endless fields, километри след километри с подаващо се от земята наследство. И навсякъде расте лунария, което е едно от любимите ми растения.
Допълнение към разрушения вид на манастира, както виждате нагоре, са постоянно кръжащите около купола черни гарвани. Едри екземпляри, с доста плашещ вид и глас. В следващия епизод - легендата за камбаната.
*снимки № 4 и 6 са на Робин и Ерика |
|||||||||||||||
|
|||||||||||||||
|
< НАЗАД |
(-A-) |
НАПРЕД > |
|||||||||||||
